| Произношение | загарцева́ть |
| Начальная форма | загарцева́ть |
| Инфинитив | да |
| Категория личности/безличности | личный |
| Транзитивность | непереходный |
| Вид | совершенный |
| Спряжение | 1-е спряжение |
| Возвратность | невозвратный |
| будущ. | прош. | повелит. | ||
|---|---|---|---|---|
| Я | муж. р. | загарцу́ю | загарцева́л | |
| жен. р. | загарцева́ла | |||
| Ты | муж. р. | загарцу́ешь | загарцева́л | загарцу́й |
| жен. р. | загарцева́ла | |||
| Он | загарцу́ет | загарцева́л | ||
| Она | загарцева́ла | |||
| Оно | загарцева́ло | |||
| Мы | загарцу́ем | загарцева́ли | ||
| Вы | загарцу́ете | загарцева́ли | загарцу́йте | |
| Они | загарцу́ют | загарцева́ли | ||
за — приставка,
гарц — корень,
ева — суффикс,
ть — окончание.
| часть речи | слово |
|---|---|
| Глагол | загарцева́ть |
| Прич. действ. прош. | загарцева́вший |
| Дееприч. прош. | загарцева́взагарцева́вши |