| Произношение | загарпу́нишь |
| Начальная форма | загарпу́нить |
| Инфинитив | нет |
| Категория личности/безличности | личный |
| Наклонение | изъявительное |
| Транзитивность | переходный |
| Вид | совершенный |
| Время | будущее |
| Лицо | 2-e лицо |
| Число | единственное |
| Спряжение | 2-е спряжение |
| Возвратность | невозвратный |
| будущ. | прош. | повелит. | ||
|---|---|---|---|---|
| Я | муж. р. | загарпу́ню | загарпу́нил | |
| жен. р. | загарпу́нила | |||
| Ты | муж. р. | загарпу́нишь | загарпу́нил | загарпу́нь |
| жен. р. | загарпу́нила | |||
| Он | загарпу́нит | загарпу́нил | ||
| Она | загарпу́нила | |||
| Оно | загарпу́нило | |||
| Мы | загарпу́ним | загарпу́нили | ||
| Вы | загарпу́ните | загарпу́нили | загарпу́ньте | |
| Они | загарпу́нят | загарпу́нили | ||
за — приставка,
гарпун — корень,
ишь — окончание.
| часть речи | слово |
|---|---|
| Глагол | загарпу́нить |
| Прич. страд. прош. | загарпу́ненный |
| Прич. кр. страд. прош. | загарпу́нен |
| Прич. действ. прош. | загарпу́нивший |
| Дееприч. прош. | загарпу́нязагарпу́нивзагарпу́нивши |