| Произношение | заарка́нивал |
| Начальная форма | заарка́нивать |
| Инфинитив | нет |
| Категория личности/безличности | личный |
| Наклонение | изъявительное |
| Транзитивность | переходный |
| Вид | несовершенный |
| Время | прошедшее |
| Род | мужской |
| Число | единственное |
| Спряжение | 1-е спряжение |
| Возвратность | невозвратный |
| наст. | прош. | повелит. | ||
|---|---|---|---|---|
| Я | муж. р. | заарка́ниваю | заарка́нивал | |
| жен. р. | заарка́нивала | |||
| Ты | муж. р. | заарка́ниваешь | заарка́нивал | заарка́нивай |
| жен. р. | заарка́нивала | |||
| Он | заарка́нивает | заарка́нивал | ||
| Она | заарка́нивала | |||
| Оно | заарка́нивало | |||
| Мы | заарка́ниваем | заарка́нивали | ||
| Вы | заарка́ниваете | заарка́нивали | заарка́нивайте | |
| Они | заарка́нивают | заарка́нивали | ||
за — приставка,
аркан — корень,
ива — суффикс,
л — суффикс.
| часть речи | слово |
|---|---|
| Глагол | заарка́нивать |
| Прич. страд. наст. | заарка́ниваемый |
| Прич. кр. страд. наст. | заарка́ниваем |
| Прич. действ. прош. | заарка́нивавший |
| Прич. действ. наст. | заарка́нивающий |
| Дееприч. наст. | заарка́нивая |