| Произношение | заарестова́ла |
| Начальная форма | заарестова́ть |
| Инфинитив | нет |
| Категория личности/безличности | личный |
| Наклонение | изъявительное |
| Транзитивность | переходный |
| Вид | совершенный |
| Время | прошедшее |
| Род | женский |
| Число | единственное |
| Спряжение | 1-е спряжение |
| Возвратность | невозвратный |
| будущ. | прош. | повелит. | ||
|---|---|---|---|---|
| Я | муж. р. | зааресту́ю | заарестова́л | |
| жен. р. | заарестова́ла | |||
| Ты | муж. р. | зааресту́ешь | заарестова́л | зааресту́й |
| жен. р. | заарестова́ла | |||
| Он | зааресту́ет | заарестова́л | ||
| Она | заарестова́ла | |||
| Оно | заарестова́ло | |||
| Мы | зааресту́ем | заарестова́ли | ||
| Вы | зааресту́ете | заарестова́ли | зааресту́йте | |
| Они | зааресту́ют | заарестова́ли | ||
за — приставка,
арест — корень,
ов — суффикс,
а — суффикс,
л — суффикс,
а — окончание.
| часть речи | слово |
|---|---|
| Глагол | заарестова́ть |
| Прич. страд. прош. | зааресто́ванный |
| Прич. кр. страд. прош. | зааресто́ван |
| Прич. действ. прош. | заарестова́вший |
| Дееприч. прош. | заарестова́взаарестова́вши |