| Произношение | гармонизи́рован |
| Начальная форма | гармонизи́рованный |
| Форма | краткое |
| Залог | страдательное |
| Транзитивность | переходное |
| Вид | двувидовой |
| Время | прошедшее |
| Род | мужской |
| Число | единственное |
| Возвратность | невозвратное |
гармон — корень,
из — суффикс,
ир — суффикс,
ова — суффикс,
н — суффикс,
ø — нулевое окончание.
| часть речи | слово |
|---|---|
| Глагол | гармонизи́ровать |
| Прич. страд. прош. | гармонизи́рованный |
| Прич. кр. страд. прош. | гармонизи́рован |
| Прич. страд. наст. | гармонизи́руемый |
| Прич. кр. страд. наст. | гармонизи́руем |
| Прич. действ. прош. | гармонизи́ровавший |
| Прич. действ. наст. | гармонизи́рующий |
| Дееприч. прош. | гармонизи́ровав |
| Дееприч. наст. | гармонизи́руя |