| Произношение | гайава́та |
| Начальная форма | гайава́та |
| Тип | нарицательное |
| Одушевленность | одушевлённое |
| Склонение | 1-e склонение |
| Род | мужской |
| Число | единственное |
| Падеж | именительный |
| падеж | ед. ч. | мн. ч. |
|---|---|---|
| Им. | гайава́та | гайава́ты |
| Рд. | гайава́ты | гайава́т |
| Дт. | гайава́те | гайава́там |
| Вн. | гайава́ту | гайава́т |
| Тв. | гайава́тойгайава́тою | гайава́тами |
| Пр. | гайава́те | гайава́тах |
гайават — корень,
а — окончание.