| Произношение | архимице́там |
| Начальная форма | архимице́т |
| Тип | нарицательное |
| Одушевленность | неодушевлённое |
| Склонение | 2-e склонение |
| Род | мужской |
| Число | множественное |
| Падеж | дательный |
| падеж | ед. ч. | мн. ч. |
|---|---|---|
| Им. | архимице́т | архимице́ты |
| Рд. | архимице́та | архимице́тов |
| Дт. | архимице́ту | архимице́там |
| Вн. | архимице́т | архимице́ты |
| Тв. | архимице́том | архимице́тами |
| Пр. | архимице́те | архимице́тах |
архим — корень,
иц — суффикс,
ет — суффикс,
ам — окончание.