| Произношение | аргона́вте |
| Начальная форма | аргона́вт |
| Тип | нарицательное |
| Одушевленность | одушевлённое |
| Склонение | 2-e склонение |
| Род | мужской |
| Число | единственное |
| Падеж | предложный |
| падеж | ед. ч. | мн. ч. |
|---|---|---|
| Им. | аргона́вт | аргона́вты |
| Рд. | аргона́вта | аргона́втов |
| Дт. | аргона́вту | аргона́втам |
| Вн. | аргона́вта | аргона́втов |
| Тв. | аргона́втом | аргона́втами |
| Пр. | аргона́вте | аргона́втах |
арго — корень,
навт — корень,
е — окончание.