| Произношение | кенота́фа |
| Начальная форма | кенота́ф |
| Тип | нарицательное |
| Одушевленность | неодушевлённое |
| Склонение | 2-e склонение |
| Род | мужской |
| Число | единственное |
| Падеж | родительный |
| падеж | ед. ч. | мн. ч. |
|---|---|---|
| Им. | кенота́ф | кенота́фы |
| Рд. | кенота́фа | кенота́фов |
| Дт. | кенота́фу | кенота́фам |
| Вн. | кенота́ф | кенота́фы |
| Тв. | кенота́фом | кенота́фами |
| Пр. | кенота́фе | кенота́фах |
кено — корень,
таф — корень,
а — окончание.