| Произношение | мелини́та |
| Начальная форма | мелини́т |
| Тип | нарицательное |
| Одушевленность | неодушевлённое |
| Склонение | 2-e склонение |
| Род | мужской |
| Число | единственное |
| Падеж | родительный |
| падеж | ед. ч. | мн. ч. |
|---|---|---|
| Им. | мелини́т | мелини́ты |
| Рд. | мелини́та | мелини́тов |
| Дт. | мелини́ту | мелини́там |
| Вн. | мелини́т | мелини́ты |
| Тв. | мелини́том | мелини́тами |
| Пр. | мелини́те | мелини́тах |
мелин — корень,
ит — суффикс,
а — окончание.