СловоРул
Морфологический разбор слова «
на́руча
»
на́руча
имя существительное
Произношение
на́руча
Начальная форма
на́руч
Тип
нарицательное
Одушевленность
неодушевлённое
Склонение
2-e склонение
Род
мужской
Число
единственное
Падеж
родительный
Склонение существительного «
на́руча
»
падеж
ед. ч.
мн. ч.
Им.
на́руч
на́ручи
Рд.
на́руча
на́ручей
Дт.
на́ручу
на́ручам
Вн.
на́руч
на́ручи
Тв.
на́ручем
на́ручами
Пр.
на́руче
на́ручах
Морфемный разбор (по составу) существительного «
на́руча
»
наруч
а
наруч
— корень
,
а
— окончание
.