Произношение | сибари́тничаю |
Начальная форма | сибаритничать |
Инфинитив | нет |
Категория личности/безличности | личный |
Наклонение | изъявительное |
Транзитивность | непереходный |
Вид | несовершенный |
Время | настоящее |
Лицо | 1-e лицо |
Число | единственное |
Спряжение | 1-е спряжение |
Возвратность | невозвратный |
наст. | прош. | повелит. | ||
---|---|---|---|---|
Я | муж. р. | сибаритничаю | сибаритничал | |
жен. р. | сибаритничала | |||
Ты | муж. р. | сибаритничаешь | сибаритничал | сибаритничай |
жен. р. | сибаритничала | |||
Он | сибаритничает | сибаритничал | ||
Она | сибаритничала | |||
Оно | сибаритничало | |||
Мы | сибаритничаем | сибаритничали | ||
Вы | сибаритничаете | сибаритничали | сибаритничайте | |
Они | сибаритничают | сибаритничали |
сибарит — корень,
нича — суффикс,
ю — окончание.
часть речи | слово |
---|---|
Глагол | сибаритничать |
Прич. действ. прош. | сибаритничавший |
Прич. действ. наст. | сибаритничающий |
Дееприч. наст. | сибаритничая |