Произношение | аррети́ровать |
Начальная форма | арретировать |
Инфинитив | да |
Категория личности/безличности | личный |
Транзитивность | переходный |
Вид | двувидовой |
Спряжение | 1-е спряжение |
Возвратность | невозвратный |
будущ. | наст. | прош. | повелит. | ||
---|---|---|---|---|---|
Я | муж. р. | арретирую | арретирую | арретировал | |
жен. р. | арретировала | ||||
Ты | муж. р. | арретируешь | арретируешь | арретировал | арретируй |
жен. р. | арретировала | ||||
Он | арретирует | арретирует | арретировал | ||
Она | арретировала | ||||
Оно | арретировало | ||||
Мы | арретируем | арретируем | арретировали | ||
Вы | арретируете | арретируете | арретировали | арретируйте | |
Они | арретируют | арретируют | арретировали |
аррет — корень,
ир — суффикс,
ова — суффикс,
ть — окончание.
часть речи | слово |
---|---|
Глагол | арретировать |
Прич. страд. прош. | арретированный |
Прич. кр. страд. прош. | арретирован |
Прич. страд. наст. | арретируемый |
Прич. кр. страд. наст. | арретируем |
Прич. действ. прош. | арретировавший |
Прич. действ. наст. | арретирующий |
Дееприч. прош. | арретировав |
Дееприч. наст. | арретируя |