| Произношение | сто́лпники |
| Начальная форма | сто́лпник |
| Тип | нарицательное |
| Одушевленность | одушевлённое |
| Склонение | 2-e склонение |
| Род | мужской |
| Число | множественное |
| Падеж | именительный |
| падеж | ед. ч. | мн. ч. |
|---|---|---|
| Им. | сто́лпник | сто́лпники |
| Рд. | сто́лпника | сто́лпников |
| Дт. | сто́лпнику | сто́лпникам |
| Вн. | сто́лпника | сто́лпников |
| Тв. | сто́лпником | сто́лпниками |
| Пр. | сто́лпнике | сто́лпниках |
столп — корень,
ник — суффикс,
и — окончание.