| Произношение | двимери́тами |
| Начальная форма | двимери́т |
| Тип | нарицательное |
| Одушевленность | неодушевлённое |
| Склонение | 2-e склонение |
| Род | мужской |
| Число | множественное |
| Падеж | творительный |
| падеж | ед. ч. | мн. ч. |
|---|---|---|
| Им. | двимери́т | двимери́ты |
| Рд. | двимери́та | двимери́тов |
| Дт. | двимери́ту | двимери́там |
| Вн. | двимери́т | двимери́ты |
| Тв. | двимери́том | двимери́тами |
| Пр. | двимери́те | двимери́тах |
двимер — корень,
ит — суффикс,
ами — окончание.