Произношение | сканди́ровать |
Начальная форма | скандировать |
Инфинитив | да |
Категория личности/безличности | личный |
Транзитивность | переходный |
Вид | несовершенный |
Спряжение | 1-е спряжение |
Возвратность | невозвратный |
наст. | прош. | повелит. | ||
---|---|---|---|---|
Я | муж. р. | скандирую | скандировал | |
жен. р. | скандировала | |||
Ты | муж. р. | скандируешь | скандировал | скандируй |
жен. р. | скандировала | |||
Он | скандирует | скандировал | ||
Она | скандировала | |||
Оно | скандировало | |||
Мы | скандируем | скандировали | ||
Вы | скандируете | скандировали | скандируйте | |
Они | скандируют | скандировали |
сканд — корень,
ир — суффикс,
ова — суффикс,
ть — окончание.
часть речи | слово |
---|---|
Глагол | скандировать |
Прич. страд. прош. | скандированный |
Прич. кр. страд. прош. | скандирован |
Прич. страд. наст. | скандируемый |
Прич. кр. страд. наст. | скандируем |
Прич. действ. прош. | скандировавший |
Прич. действ. наст. | скандирующий |
Дееприч. наст. | скандируя |