| Произношение | наименова́ть |
| Начальная форма | наименова́ть |
| Инфинитив | да |
| Категория личности/безличности | личный |
| Транзитивность | переходный |
| Вид | совершенный |
| Спряжение | 1-е спряжение |
| Возвратность | невозвратный |
| будущ. | прош. | повелит. | ||
|---|---|---|---|---|
| Я | муж. р. | наимену́ю | наименова́л | |
| жен. р. | наименова́ла | |||
| Ты | муж. р. | наимену́ешь | наименова́л | наимену́й |
| жен. р. | наименова́ла | |||
| Он | наимену́ет | наименова́л | ||
| Она | наименова́ла | |||
| Оно | наименова́ло | |||
| Мы | наимену́ем | наименова́ли | ||
| Вы | наимену́ете | наименова́ли | наимену́йте | |
| Они | наимену́ют | наименова́ли | ||
на — приставка,
им — корень,
ен — суффикс,
ова — суффикс,
ть — окончание.
| часть речи | слово |
|---|---|
| Глагол | наименова́ть |
| Прич. страд. прош. | наимено́ванный |
| Прич. кр. страд. прош. | наимено́ван |
| Прич. действ. прош. | наименова́вший |
| Дееприч. прош. | наимену́янаименова́внаименова́вши |