| Произношение | викариа́тах |
| Начальная форма | викариа́т |
| Тип | нарицательное |
| Одушевленность | неодушевлённое |
| Склонение | 2-e склонение |
| Род | мужской |
| Число | множественное |
| Падеж | предложный |
| падеж | ед. ч. | мн. ч. |
|---|---|---|
| Им. | викариа́т | викариа́ты |
| Рд. | викариа́та | викариа́тов |
| Дт. | викариа́ту | викариа́там |
| Вн. | викариа́т | викариа́ты |
| Тв. | викариа́том | викариа́тами |
| Пр. | викариа́те | викариа́тах |
викари — корень,
ат — суффикс,
ах — окончание.