| Произношение | когти́ть |
| Начальная форма | когти́ть |
| Инфинитив | да |
| Категория личности/безличности | личный |
| Транзитивность | переходный |
| Вид | несовершенный |
| Спряжение | 2-е спряжение |
| Возвратность | невозвратный |
когт — корень,
и — суффикс,
ть — окончание.
| часть речи | слово |
|---|---|
| Глагол | когти́ть |
| Прич. страд. прош. | когче́нный |
| Прич. кр. страд. прош. | когче́н |
| Прич. страд. наст. | когти́мый |
| Прич. кр. страд. наст. | когти́м |
| Прич. действ. прош. | когти́вший |
| Прич. действ. наст. | когтя́щий |
| Дееприч. наст. | когтя́ |