Произношение | жильберти́ту |
Начальная форма | жильбертит |
Тип | нарицательное |
Одушевленность | неодушевлённое |
Склонение | 2-e склонение |
Род | мужской |
Число | единственное |
Падеж | дательный |
падеж | ед. ч. | мн. ч. |
---|---|---|
Им. | жильбертит | жильбертиты |
Рд. | жильбертита | жильбертитов |
Дт. | жильбертиту | жильбертитам |
Вн. | жильбертит | жильбертиты |
Тв. | жильбертитом | жильбертитами |
Пр. | жильбертите | жильбертитах |
жильберт — корень,
ит — суффикс,
у — окончание.