| Произношение | отреши́ть |
| Начальная форма | отреши́ть |
| Инфинитив | да |
| Категория личности/безличности | личный |
| Транзитивность | переходный |
| Вид | совершенный |
| Спряжение | 2-е спряжение |
| Возвратность | невозвратный |
отреш — корень,
и — суффикс,
ть — окончание.
| часть речи | слово |
|---|---|
| Глагол | отреши́ть |
| Прич. страд. прош. | отреше́нный |
| Прич. кр. страд. прош. | отреше́н |
| Прич. действ. прош. | отреши́вший |
| Дееприч. прош. | отреша́отреши́вотреши́вши |