| Произношение | сини́чнику |
| Начальная форма | сини́чник |
| Тип | нарицательное |
| Одушевленность | неодушевлённое |
| Склонение | 2-e склонение |
| Род | мужской |
| Число | единственное |
| Падеж | дательный |
| падеж | ед. ч. | мн. ч. |
|---|---|---|
| Им. | сини́чник | сини́чники |
| Рд. | сини́чника | сини́чников |
| Дт. | сини́чнику | сини́чникам |
| Вн. | сини́чник | сини́чники |
| Тв. | сини́чником | сини́чниками |
| Пр. | сини́чнике | сини́чниках |
син — корень,
ич — суффикс,
ник — суффикс,
у — окончание.