Произношение | сда́лбливать |
Начальная форма | сдалбливать |
Инфинитив | да |
Категория личности/безличности | личный |
Транзитивность | переходный |
Вид | несовершенный |
Спряжение | 1-е спряжение |
Возвратность | невозвратный |
наст. | прош. | повелит. | ||
---|---|---|---|---|
Я | муж. р. | сдалбливаю | сдалбливал | |
жен. р. | сдалбливала | |||
Ты | муж. р. | сдалбливаешь | сдалбливал | сдалбливай |
жен. р. | сдалбливала | |||
Он | сдалбливает | сдалбливал | ||
Она | сдалбливала | |||
Оно | сдалбливало | |||
Мы | сдалбливаем | сдалбливали | ||
Вы | сдалбливаете | сдалбливали | сдалбливайте | |
Они | сдалбливают | сдалбливали |
с — приставка,
далбл — корень,
ива — суффикс,
ть — окончание.
часть речи | слово |
---|---|
Глагол | сдалбливать |
Прич. страд. наст. | сдалбливаемый |
Прич. кр. страд. наст. | сдалбливаем |
Прич. действ. прош. | сдалбливавший |
Прич. действ. наст. | сдалбливающий |
Дееприч. наст. | сдалбливая |