Произношение | коацерва́тами |
Начальная форма | коацерват |
Тип | нарицательное |
Одушевленность | неодушевлённое |
Склонение | 2-e склонение |
Род | мужской |
Число | множественное |
Падеж | творительный |
падеж | ед. ч. | мн. ч. |
---|---|---|
Им. | коацерват | коацерваты |
Рд. | коацервата | коацерватов |
Дт. | коацервату | коацерватам |
Вн. | коацерват | коацерваты |
Тв. | коацерватом | коацерватами |
Пр. | коацервате | коацерватах |
коацерват — корень,
ами — окончание.