Произношение | эпигра́фикою |
Начальная форма | эпиграфика |
Тип | нарицательное |
Одушевленность | неодушевлённое |
Склонение | 1-e склонение |
Род | женский |
Число | единственное |
Падеж | творительный |
падеж | ед. ч. | мн. ч. |
---|---|---|
Им. | эпиграфика | эпиграфики |
Рд. | эпиграфики | эпиграфик |
Дт. | эпиграфике | эпиграфикам |
Вн. | эпиграфику | эпиграфики |
Тв. | эпиграфикойэпиграфикою | эпиграфиками |
Пр. | эпиграфике | эпиграфиках |
эпиграф — корень,
ик — суффикс,
о — суффикс,
ю — окончание.