| Произношение | керати́тов |
| Начальная форма | керати́т |
| Тип | нарицательное |
| Одушевленность | неодушевлённое |
| Склонение | 2-e склонение |
| Род | мужской |
| Число | множественное |
| Падеж | родительный |
| падеж | ед. ч. | мн. ч. |
|---|---|---|
| Им. | керати́т | керати́ты |
| Рд. | керати́та | керати́тов |
| Дт. | керати́ту | керати́там |
| Вн. | керати́т | керати́ты |
| Тв. | керати́том | керати́тами |
| Пр. | керати́те | керати́тах |
керат — корень,
ит — суффикс,
ов — окончание.