| Произношение | канфа́рниками |
| Начальная форма | канфа́рник |
| Тип | нарицательное |
| Одушевленность | неодушевлённое |
| Склонение | 2-e склонение |
| Род | мужской |
| Число | множественное |
| Падеж | творительный |
| падеж | ед. ч. | мн. ч. |
|---|---|---|
| Им. | канфа́рник | канфа́рники |
| Рд. | канфа́рника | канфа́рников |
| Дт. | канфа́рнику | канфа́рникам |
| Вн. | канфа́рник | канфа́рники |
| Тв. | канфа́рником | канфа́рниками |
| Пр. | канфа́рнике | канфа́рниках |
канфар — корень,
ник — суффикс,
ами — окончание.