| Произношение | вицмунди́ре |
| Начальная форма | вицмунди́р |
| Тип | нарицательное |
| Одушевленность | неодушевлённое |
| Склонение | 2-e склонение |
| Род | мужской |
| Число | единственное |
| Падеж | предложный |
| падеж | ед. ч. | мн. ч. |
|---|---|---|
| Им. | вицмунди́р | вицмунди́ры |
| Рд. | вицмунди́ра | вицмунди́ров |
| Дт. | вицмунди́ру | вицмунди́рам |
| Вн. | вицмунди́р | вицмунди́ры |
| Тв. | вицмунди́ром | вицмунди́рами |
| Пр. | вицмунди́ре | вицмунди́рах |
вицмундир — корень,
е — окончание.