| Произношение | очертене́ть |
| Начальная форма | очертене́ть |
| Инфинитив | да |
| Категория личности/безличности | личный |
| Транзитивность | непереходный |
| Вид | совершенный |
| Спряжение | 1-е спряжение |
| Возвратность | невозвратный |
| будущ. | прош. | повелит. | ||
|---|---|---|---|---|
| Я | муж. р. | очертене́ю | очертене́л | |
| жен. р. | очертене́ла | |||
| Ты | муж. р. | очертене́ешь | очертене́л | очертене́й |
| жен. р. | очертене́ла | |||
| Он | очертене́ет | очертене́л | ||
| Она | очертене́ла | |||
| Оно | очертене́ло | |||
| Мы | очертене́ем | очертене́ли | ||
| Вы | очертене́ете | очертене́ли | очертене́йте | |
| Они | очертене́ют | очертене́ли | ||
о — приставка,
черт — корень,
ен — суффикс,
е — суффикс,
ть — окончание.
| часть речи | слово |
|---|---|
| Глагол | очертене́ть |
| Прич. действ. прош. | очертене́вший |
| Дееприч. прош. | очертене́вочертене́вши |