| Произношение | ифзани́тах |
| Начальная форма | ифзани́т |
| Тип | нарицательное |
| Одушевленность | неодушевлённое |
| Склонение | 2-e склонение |
| Род | мужской |
| Число | множественное |
| Падеж | предложный |
| падеж | ед. ч. | мн. ч. |
|---|---|---|
| Им. | ифзани́т | ифзани́ты |
| Рд. | ифзани́та | ифзани́тов |
| Дт. | ифзани́ту | ифзани́там |
| Вн. | ифзани́т | ифзани́ты |
| Тв. | ифзани́том | ифзани́тами |
| Пр. | ифзани́те | ифзани́тах |
ифзанит — корень,
ах — окончание.