| Произношение | клинча́не |
| Начальная форма | клинча́нин |
| Тип | нарицательное |
| Одушевленность | одушевлённое |
| Склонение | 2-e склонение |
| Род | мужской |
| Число | множественное |
| Падеж | именительный |
| падеж | ед. ч. | мн. ч. |
|---|---|---|
| Им. | клинча́нин | клинча́не |
| Рд. | клинча́нина | клинча́н |
| Дт. | клинча́нину | клинча́нам |
| Вн. | клинча́нина | клинча́н |
| Тв. | клинча́нином | клинча́нами |
| Пр. | клинча́нине | клинча́нах |
клин — корень,
чан — суффикс,
е — окончание.