Произношение | отсвиста́ть |
Начальная форма | отсвистать |
Инфинитив | да |
Категория личности/безличности | личный |
Транзитивность | непереходный |
Вид | совершенный |
Спряжение | 1-е спряжение |
Возвратность | невозвратный |
будущ. | прош. | повелит. | ||
---|---|---|---|---|
Я | муж. р. | отсвистаю | отсвистал | |
жен. р. | отсвистала | |||
Ты | муж. р. | отсвистаешь | отсвистал | отсвистай |
жен. р. | отсвистала | |||
Он | отсвистает | отсвистал | ||
Она | отсвистала | |||
Оно | отсвистало | |||
Мы | отсвистаем | отсвистали | ||
Вы | отсвистаете | отсвистали | отсвистайте | |
Они | отсвистают | отсвистали |
от — приставка,
свист — корень,
а — суффикс,
ть — окончание.
часть речи | слово |
---|---|
Глагол | отсвистать |
Прич. действ. прош. | отсвиставший |
Дееприч. прош. | отсвиставотсвиставши |