| Произношение | маркома́не |
| Начальная форма | маркома́н |
| Тип | нарицательное |
| Одушевленность | одушевлённое |
| Склонение | 2-e склонение |
| Род | мужской |
| Число | единственное |
| Падеж | предложный |
| падеж | ед. ч. | мн. ч. |
|---|---|---|
| Им. | маркома́н | маркома́ны |
| Рд. | маркома́на | маркома́нов |
| Дт. | маркома́ну | маркома́нам |
| Вн. | маркома́на | маркома́нов |
| Тв. | маркома́ном | маркома́нами |
| Пр. | маркома́не | маркома́нах |
марк — корень,
о — соединительная гласная,
ман — корень,
е — окончание.