| Произношение | кума́рчиками |
| Начальная форма | кума́рчик |
| Тип | нарицательное |
| Одушевленность | неодушевлённое |
| Склонение | 2-e склонение |
| Род | мужской |
| Число | множественное |
| Падеж | творительный |
| падеж | ед. ч. | мн. ч. |
|---|---|---|
| Им. | кума́рчик | кума́рчики |
| Рд. | кума́рчика | кума́рчиков |
| Дт. | кума́рчику | кума́рчикам |
| Вн. | кума́рчик | кума́рчики |
| Тв. | кума́рчиком | кума́рчиками |
| Пр. | кума́рчике | кума́рчиках |
кумар — корень,
чик — суффикс,
ами — окончание.