| Произношение | ветерина́ру |
| Начальная форма | ветерина́р |
| Тип | нарицательное |
| Одушевленность | одушевлённое |
| Склонение | 2-e склонение |
| Род | мужской |
| Число | единственное |
| Падеж | дательный |
| падеж | ед. ч. | мн. ч. |
|---|---|---|
| Им. | ветерина́р | ветерина́ры |
| Рд. | ветерина́ра | ветерина́ров |
| Дт. | ветерина́ру | ветерина́рам |
| Вн. | ветерина́ра | ветерина́ров |
| Тв. | ветерина́ром | ветерина́рами |
| Пр. | ветерина́ре | ветерина́рах |
ветеринар — корень,
у — окончание.