| Произношение | нарочи́тую |
| Начальная форма | нарочи́тый |
| Форма | полное |
| Изменяемая/неизменяемая форма | изменяемое |
| Род | женский |
| Число | единственное |
| Падеж | винительный |
нарочит — корень,
ую — окончание.
| часть речи | слово |
|---|---|
| Прил. | нарочи́тый |
| Прил. кр. | нарочи́т |
| Прил. сравн. ст. | нарочи́теепонарочи́теенарочи́тейпонарочи́тей |