| Произношение | клинке́та |
| Начальная форма | клинке́т |
| Тип | нарицательное |
| Одушевленность | неодушевлённое |
| Склонение | 2-e склонение |
| Род | мужской |
| Число | единственное |
| Падеж | родительный |
| падеж | ед. ч. | мн. ч. |
|---|---|---|
| Им. | клинке́т | клинке́ты |
| Рд. | клинке́та | клинке́тов |
| Дт. | клинке́ту | клинке́там |
| Вн. | клинке́т | клинке́ты |
| Тв. | клинке́том | клинке́тами |
| Пр. | клинке́те | клинке́тах |
клинкет — корень,
а — окончание.