Произношение | оттараба́нивать |
Начальная форма | оттарабанивать |
Инфинитив | да |
Категория личности/безличности | личный |
Транзитивность | лабильный |
Вид | несовершенный |
Спряжение | 1-е спряжение |
Возвратность | невозвратный |
наст. | прош. | повелит. | ||
---|---|---|---|---|
Я | муж. р. | оттарабаниваю | оттарабанивал | |
жен. р. | оттарабанивала | |||
Ты | муж. р. | оттарабаниваешь | оттарабанивал | оттарабанивай |
жен. р. | оттарабанивала | |||
Он | оттарабанивает | оттарабанивал | ||
Она | оттарабанивала | |||
Оно | оттарабанивало | |||
Мы | оттарабаниваем | оттарабанивали | ||
Вы | оттарабаниваете | оттарабанивали | оттарабанивайте | |
Они | оттарабанивают | оттарабанивали |
от — приставка,
тарабан — корень,
ива — суффикс,
ть — окончание.
часть речи | слово |
---|---|
Глагол | оттарабанивать |
Прич. страд. наст. | оттарабаниваемый |
Прич. кр. страд. наст. | оттарабаниваем |
Прич. действ. прош. | оттарабанивавший |
Прич. действ. наст. | оттарабанивающий |
Дееприч. наст. | оттарабанивая |