Произношение | ошварту́й |
Начальная форма | ошвартовать |
Инфинитив | нет |
Категория личности/безличности | личный |
Наклонение | повелительное |
Транзитивность | переходный |
Вид | совершенный |
Число | единственное |
Спряжение | 1-е спряжение |
Возвратность | невозвратный |
будущ. | прош. | повелит. | ||
---|---|---|---|---|
Я | муж. р. | ошвартую | ошвартовал | |
жен. р. | ошвартовала | |||
Ты | муж. р. | ошвартуешь | ошвартовал | ошвартуй |
жен. р. | ошвартовала | |||
Он | ошвартует | ошвартовал | ||
Она | ошвартовала | |||
Оно | ошвартовало | |||
Мы | ошвартуем | ошвартовали | ||
Вы | ошвартуете | ошвартовали | ошвартуйте | |
Они | ошвартуют | ошвартовали |
о — приставка,
шварт — корень,
у — суффикс,
й — окончание.
часть речи | слово |
---|---|
Глагол | ошвартовать |
Прич. страд. прош. | ошвартованный |
Прич. кр. страд. прош. | ошвартован |
Прич. действ. прош. | ошвартовавший |
Дееприч. прош. | ошвартовавошвартовавши |