| Произношение | сивуча́тами |
| Начальная форма | сивучо́нок |
| Тип | нарицательное |
| Одушевленность | одушевлённое |
| Склонение | 2-e склонение |
| Род | мужской |
| Число | множественное |
| Падеж | творительный |
| падеж | ед. ч. | мн. ч. |
|---|---|---|
| Им. | сивучо́нок | сивуча́та |
| Рд. | сивучо́нка | сивуча́т |
| Дт. | сивучо́нку | сивуча́там |
| Вн. | сивучо́нка | сивуча́т |
| Тв. | сивучо́нком | сивуча́тами |
| Пр. | сивучо́нке | сивуча́тах |
сивуч — корень,
ат — суффикс,
ами — окончание.