| Произношение | эпика́рдий |
| Начальная форма | эпика́рдий |
| Тип | нарицательное |
| Одушевленность | неодушевлённое |
| Склонение | 2-e склонение, на -ий |
| Род | мужской |
| Число | единственное |
| Варианты | эпика́рдий | эпика́рдий |
| Падеж | именительный | винительный |
| падеж | ед. ч. | мн. ч. |
|---|---|---|
| Им. | эпика́рдий | эпика́рдии |
| Рд. | эпика́рдия | эпика́рдиев |
| Дт. | эпика́рдию | эпика́рдиям |
| Вн. | эпика́рдий | эпика́рдии |
| Тв. | эпика́рдием | эпика́рдиями |
| Пр. | эпика́рдии | эпика́рдиях |
эпикарди — корень,
й — окончание.