| Произношение | шварто́вить |
| Начальная форма | шварто́вить |
| Инфинитив | да |
| Категория личности/безличности | личный |
| Транзитивность | переходный |
| Вид | несовершенный |
| Спряжение | 2-е спряжение |
| Возвратность | невозвратный |
| наст. | прош. | повелит. | ||
|---|---|---|---|---|
| Я | муж. р. | шварто́влю | шварто́вил | |
| жен. р. | шварто́вила | |||
| Ты | муж. р. | шварто́вишь | шварто́вил | шварто́вь |
| жен. р. | шварто́вила | |||
| Он | шварто́вит | шварто́вил | ||
| Она | шварто́вила | |||
| Оно | шварто́вило | |||
| Мы | шварто́вим | шварто́вили | ||
| Вы | шварто́вите | шварто́вили | шварто́вьте | |
| Они | шварто́вят | шварто́вили | ||
швартов — корень,
и — суффикс,
ть — окончание.
| часть речи | слово |
|---|---|
| Глагол | шварто́вить |
| Прич. страд. прош. | шварто́вленный |
| Прич. кр. страд. прош. | шварто́влен |
| Прич. страд. наст. | шварто́вимый |
| Прич. кр. страд. наст. | шварто́вим |
| Прич. действ. прош. | шварто́вивший |
| Прич. действ. наст. | шварто́вящий |
| Дееприч. прош. | шварто́вившварто́вивши |
| Дееприч. наст. | шварто́вя |