| Произношение | цервици́т |
| Начальная форма | цервици́т |
| Тип | нарицательное |
| Одушевленность | неодушевлённое |
| Склонение | 2-e склонение |
| Род | мужской |
| Число | единственное |
| Варианты | цервици́т | цервици́т |
| Падеж | именительный | винительный |
| падеж | ед. ч. | мн. ч. |
|---|---|---|
| Им. | цервици́т | цервици́ты |
| Рд. | цервици́та | цервици́тов |
| Дт. | цервици́ту | цервици́там |
| Вн. | цервици́т | цервици́ты |
| Тв. | цервици́том | цервици́тами |
| Пр. | цервици́те | цервици́тах |
цервиц — корень,
ит — суффикс,
ø — нулевое окончание.