| Произношение | фиксатуа́рить |
| Начальная форма | фиксатуа́рить |
| Инфинитив | да |
| Категория личности/безличности | личный |
| Транзитивность | переходный |
| Вид | несовершенный |
| Спряжение | 2-е спряжение |
| Возвратность | невозвратный |
| наст. | прош. | повелит. | ||
|---|---|---|---|---|
| Я | муж. р. | фиксатуа́ру | фиксатуа́рил | |
| жен. р. | фиксатуа́рила | |||
| Ты | муж. р. | фиксатуа́ришь | фиксатуа́рил | фиксатуа́рь |
| жен. р. | фиксатуа́рила | |||
| Он | фиксатуа́рит | фиксатуа́рил | ||
| Она | фиксатуа́рила | |||
| Оно | фиксатуа́рило | |||
| Мы | фиксатуа́рим | фиксатуа́рили | ||
| Вы | фиксатуа́рите | фиксатуа́рили | фиксатуа́рьте | |
| Они | фиксатуа́рят | фиксатуа́рили | ||
фиксатуар — корень,
и — суффикс,
ть — окончание.
| часть речи | слово |
|---|---|
| Глагол | фиксатуа́рить |
| Прич. страд. прош. | фиксатуа́ренный |
| Прич. кр. страд. прош. | фиксатуа́рен |
| Прич. страд. наст. | фиксатуа́римый |
| Прич. кр. страд. наст. | фиксатуа́рим |
| Прич. действ. прош. | фиксатуа́ривший |
| Прич. действ. наст. | фиксатуа́рящий |
| Дееприч. наст. | фиксатуа́ря |