СловоРул
Морфологический разбор слова «
упра́ва
»
упра́ва
имя существительное
Произношение
упра́ва
Начальная форма
упра́ва
Тип
нарицательное
Одушевленность
неодушевлённое
Склонение
1-e склонение
Род
женский
Число
единственное
Падеж
именительный
Склонение существительного «
упра́ва
»
падеж
ед. ч.
мн. ч.
Им.
упра́ва
упра́вы
Рд.
упра́вы
упра́в
Дт.
упра́ве
упра́вам
Вн.
упра́ву
упра́вы
Тв.
упра́вой
упра́вою
упра́вами
Пр.
упра́ве
упра́вах
Морфемный разбор (по составу) существительного «
упра́ва
»
управ
а
у
— приставка
,
прав
— корень
,
а
— окончание
.