| Произношение | тырба́нить |
| Начальная форма | тырба́нить |
| Инфинитив | да |
| Категория личности/безличности | личный |
| Транзитивность | переходный |
| Вид | несовершенный |
| Спряжение | 2-е спряжение |
| Возвратность | невозвратный |
| наст. | прош. | повелит. | ||
|---|---|---|---|---|
| Я | муж. р. | тырба́ню | тырба́нил | |
| жен. р. | тырба́нила | |||
| Ты | муж. р. | тырба́нишь | тырба́нил | тырба́нь |
| жен. р. | тырба́нила | |||
| Он | тырба́нит | тырба́нил | ||
| Она | тырба́нила | |||
| Оно | тырба́нило | |||
| Мы | тырба́ним | тырба́нили | ||
| Вы | тырба́ните | тырба́нили | тырба́ньте | |
| Они | тырба́нят | тырба́нили | ||
тырбан — корень,
и — суффикс,
ть — окончание.
| часть речи | слово |
|---|---|
| Глагол | тырба́нить |
| Прич. страд. прош. | тырба́ненный |
| Прич. кр. страд. прош. | тырба́нен |
| Прич. страд. наст. | тырба́нимый |
| Прич. кр. страд. наст. | тырба́ним |
| Прич. действ. прош. | тырба́нивший |
| Прич. действ. наст. | тырба́нящий |
| Дееприч. наст. | тырба́ня |