| Произношение | тулу́пчик |
| Начальная форма | тулу́пчик |
| Тип | нарицательное |
| Одушевленность | неодушевлённое |
| Склонение | 2-e склонение |
| Род | мужской |
| Число | единственное |
| Варианты | тулу́пчик | тулу́пчик |
| Падеж | именительный | винительный |
| падеж | ед. ч. | мн. ч. |
|---|---|---|
| Им. | тулу́пчик | тулу́пчики |
| Рд. | тулу́пчика | тулу́пчиков |
| Дт. | тулу́пчику | тулу́пчикам |
| Вн. | тулу́пчик | тулу́пчики |
| Тв. | тулу́пчиком | тулу́пчиками |
| Пр. | тулу́пчике | тулу́пчиках |
тулуп — корень,
чик — суффикс,
ø — нулевое окончание.