| Произношение | терренку́ры |
| Начальная форма | терренку́р |
| Тип | нарицательное |
| Одушевленность | неодушевлённое |
| Склонение | 2-e склонение |
| Род | мужской |
| Число | множественное |
| Варианты | терренку́ры | терренку́ры |
| Падеж | именительный | винительный |
| падеж | ед. ч. | мн. ч. |
|---|---|---|
| Им. | терренку́р | терренку́ры |
| Рд. | терренку́ра | терренку́ров |
| Дт. | терренку́ру | терренку́рам |
| Вн. | терренку́р | терренку́ры |
| Тв. | терренку́ром | терренку́рами |
| Пр. | терренку́ре | терренку́рах |
терренкур — корень,
ы — окончание.