| Произношение | танзима́т |
| Начальная форма | танзима́т |
| Тип | нарицательное |
| Одушевленность | неодушевлённое |
| Склонение | 2-e склонение |
| Род | мужской |
| Число | единственное |
| Варианты | танзима́т | танзима́т |
| Падеж | именительный | винительный |
| падеж | ед. ч. | мн. ч. |
|---|---|---|
| Им. | танзима́т | танзима́ты |
| Рд. | танзима́та | танзима́тов |
| Дт. | танзима́ту | танзима́там |
| Вн. | танзима́т | танзима́ты |
| Тв. | танзима́том | танзима́тами |
| Пр. | танзима́те | танзима́тах |
танзимат — корень,
ø — нулевое окончание.