| Произношение | сюрту́чник |
| Начальная форма | сюрту́чник |
| Тип | нарицательное |
| Одушевленность | одушевлённое |
| Склонение | 2-e склонение |
| Род | мужской |
| Число | единственное |
| Падеж | именительный |
| падеж | ед. ч. | мн. ч. |
|---|---|---|
| Им. | сюрту́чник | сюрту́чники |
| Рд. | сюрту́чника | сюрту́чников |
| Дт. | сюрту́чнику | сюрту́чникам |
| Вн. | сюрту́чника | сюрту́чников |
| Тв. | сюрту́чником | сюрту́чниками |
| Пр. | сюрту́чнике | сюрту́чниках |
сюртуч — корень,
ник — суффикс,
ø — нулевое окончание.